Здравейте деца, треньори и родители!

В предишния брой на популярното детско шахматно списание “Шах в училище” прочетох интересна статия на фм Иван Стойнов, която съдържаше много верни моменти, но за съжаление отразява и някои популярни заблуждения за работа с компютър, които за съжаление споделят не само повечето деца, но и много от техните треньори в България. В тази статия ще спомена най-важните от тях, а в следващите няколко броя на списанието ще се появи ръководство за използване на шахматен софтуер или по-конкретно Chessbase за подготовката на млади шахматисти. Опасността работата с компютър да не е полезна за шахматното израстване е съвсем реална, но това не значи да не използваме такъв страхотен и удобрен  ресурс – просто трябва да знаем как, което не е лесно като се има предвид бързото навлизане на софтуера в шахматния свят. Затова тук ще разсея основните митове за използването на компютъра и ще ви посъветвам как да работите с него.  

Мит 1: Компютърът може да се използва само за работа над дебюта – Няма нищо вярно!  За дебют е препоръчително да се използва компютър пред книги, поради по-добрата прегледност на вариантите и удобното им  разиграване, освен това анализаторът ни предпазва от сериозни грешки, които могат да присъстват даже и в известни теории. Но това не значи, че компютър не може да се използва за тактика, стратегия, ендшпил, гледане на цели партии (с хубав коментар и много полезните и удобни цветни означения и стреки, които използват силно развитата у човека зрителна памет). Всичко зависи от това да сме си намерили подходящи тренировъчни бази с кометирани партии или примери, каквито вече има десетки. По този начин съдържанието е като в най-хубавите книги, а начинът на разглеждане – далеч по-удобен. Хубави тренировъчни бази е лесно да се намерят в интернет, а планирам да събера всичко най-полезно на едно единствено място в скоро време, за което ще ви бъде съобщено в следващия брой. (тази идея е вече в действие – Българският сайт за шах download ) Мит 2: Компютърът ни пречи да мислим и унищожава красотата и творческото начало в шаха – Това зависи само и единствено от нас! Никога не трябва да допускаме да оставим машината да смята сама и само да чакаме резултата – Трявба да мислим и ние! Излислителната мощ на софтуера и фантазията и интуицията на човека се допълват прекрасно и в идеалния анализ фантазията, творчеството и идеите идват от нас, а грубата изчислителна сила - от компютъра. Двамата най-силни български шахматисти Топалов и Чепаринов са едновременно много творчески играчи и едни от най-работещите с компютър сред шахматния елит. Теоритичната “бомба” 12.Kxf7, с която Топалов отнесе Крамник безспорно е компютърен анализ, въпреки че според самия компютър води до загубена позиция – идеален пример за съчетаване на компютърни изчисления с човешка оценка. Това ни довежда и доМит 3: Компютърът винаги показва най-силния ход, защото е ужасно силен, бие даже и световните шампиони – За  щастие никой не е толкова безгрешен. Компютрите също грешат, особено в дълги форсирани варианти, до края на които не могат да стигнат, при изолирани фигури от игра, силата на които не могат да преценят (примерно кон взел топ на h8), при материално неравновесие (особено ендшпили с 2 фигури за топ), при жертви на материал, особено в дебюта (тогава трудно може да се прецени без много задълбочаване дали ще излезе нещо от атаката или не), в дълбоки ендшпили и в доста други ситуации, които могат да се разделят на два вида – компютъра не успява да сметне надалече (затова винаги разигравайте дългите форсирани варианти) или компютърът оценява позицията погрешно (ето защо трябва и вие да мислите с главата си). Обаче в перспектива с напредъка на хардуера  и софтуера компютърът наистина ще стане почти безгрешен и трябва да сме готови за този неприятен момент.  Мит 4: Компютърът ни е безполезен, защото не може да ни обясни идеите зад своите ходове - ами това е положението, все пак по-добре е да имаме вкъщи помощник по-силен от Топалов пък дори и да не говори... Огромната практическа сила на компютъра, който почти безпогрешно намира всякаква тактика е добър показател да сравним собствената си игра – всеки ход, който не е в първите на компютъра вероятно е грешка и тогава можем да се замислим защо сме я направили, докато при гледане без компютър такива моменти се подминават, правилни ходове ни се струват грешки и въобще рискуваме впечатлението от играната 4 часа партия да е напълно необективно.  В обобщение – работата с компютър е безспорно необходима и се води в 2 направления, според двете най-добри способности на компютъра - да подрежда информация прегледно и да изчислява.  Анализиращият модул на компютъра е добре да се използва при дебютни анализи за проверка на идеите ни и търсене на нови. Това в никой случай не значи, че не трябва да мислим сами – даже напротив, предизвикателство е да се намери нещо силно, което компютърът не е успял да оцени. Трябват да се анализират с лаптопи и играните партии от турнири, за да получат нашите идеи в тях обективна оценка. Освен тези два случая е по-добре да развиваме самостоятелно мислене, като не използваме Rybka-та.  Работа с тренировъчни бази - ясно е че всяка книга е много удобна за четене и разиграване в Chessbase вид. Особено това е така за примери за решаване, където с едно кликване се показва и крие решението, вместо да трябва да прелистваме книгата непрекъснато. Аз възприемам такава работа с лаптопи (без използване на анализатор) като по-удобна работа с книги и двете са взаимно-заменяеми. Единствено е необходимо да си намерим хубави бази. Всички нови книги се издават и в електронен вид, а и много от необходимите стари класики също са въведени с чудесни коментари.  Очаквайте в следващия брой на списание “Шах в училище” първата част на първото ръководство за шахматния софтуер Chessbase на български език.  Калин Каракехайов, ръководител на Българската шахматна академия